Началото
Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората
и смола да лепне по ствола,
да тежи на земята уханието,
пот да съхне по кожата гола,
да прегорят радостта и страданието.
Все по-бавно да вае насладата
своя кошер и в процепа тесен
да ни види и познае в устите ни
свойта форма и своята песен.
Пътища глъхнат под собствена прах,
хора без поглед се взират.
Горско букетче за чай ти набрах –
другите друго, мисля, събират.
Вятър в клони пращи и тъмнее,
близо небето изстива до бялото,
а в краката ми шума умира, но пее.
И това е, ти казах, началото.
Ще останем прегърнати ние,
ще изпратим последното ято
и сълзата в дъжда ще се скрие.
Есента е узрялото лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
