Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората
и смола да лепне по ствола,
да тежи на земята уханието,
пот да съхне по кожата гола,
да прегорят радостта и страданието.
Все по-бавно да вае насладата
своя кошер и в процепа тесен
да ни види и познае в устите ни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up