Опиянен от твоя поглед,
провокиран от твоята усмивка.
Заблуден от външността на ангел,
готов за грях, готов за ада…
Отново чувството познато в стомаха ми навлиза.
Тъй да кажа, без да мисля.
Може би сънувам или пък мечтая,
но защо тогаз му виждам края.
Сам съм… любовта не я познавам.
Наранен съм и това е краят.
© Лъчезар Андреев Все права защищены