Jun 30, 2009, 1:38 PM

Началото на края

  Poetry » Love
1.1K 0 7

Опиянен от твоя поглед,
провокиран от твоята усмивка.

Заблуден от външността на ангел,

готов за грях, готов за ада…

 

Отново чувството познато в стомаха ми навлиза.

Тъй да кажа, без да мисля.

Може би сънувам или пък мечтая,

но защо тогаз му виждам края.

Сам съм… любовта не я познавам.

Наранен съм и това е краят.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...