19 мар. 2008 г., 17:55

началото на края

971 0 0

Краят наближава.

Усещам го така.

Мисьлта не подминава,

че тъй далече си сега.

 

Творецът ти прощава,

но аз не мога ти простя.

Със сълзи да те прежаля

дори не бих могла.

 

В помощ на безкрая

аз обричам се сама -

да сънувам и мечтая

за невъзможните неща.

 

Безплатен материал за поета оставяш -

да опише разкъсаната ми душа,

умираща в съня безмълвна,

призоваващата изцелителката мъдра.

 

С правото си да те съдя

в сънищата те убивам,

но там единствено съм аз способна

да загубя всеки спомен.

 

Да те последвам аз не мога.

Открадна търпението ми.

Оставам тук в безкрая

да чакам началото на края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Илчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....