Mar 19, 2008, 5:55 PM

началото на края

  Poetry » Love
972 0 0

Краят наближава.

Усещам го така.

Мисьлта не подминава,

че тъй далече си сега.

 

Творецът ти прощава,

но аз не мога ти простя.

Със сълзи да те прежаля

дори не бих могла.

 

В помощ на безкрая

аз обричам се сама -

да сънувам и мечтая

за невъзможните неща.

 

Безплатен материал за поета оставяш -

да опише разкъсаната ми душа,

умираща в съня безмълвна,

призоваващата изцелителката мъдра.

 

С правото си да те съдя

в сънищата те убивам,

но там единствено съм аз способна

да загубя всеки спомен.

 

Да те последвам аз не мога.

Открадна търпението ми.

Оставам тук в безкрая

да чакам началото на края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...