19.03.2008 г., 17:55

началото на края

969 0 0

Краят наближава.

Усещам го така.

Мисьлта не подминава,

че тъй далече си сега.

 

Творецът ти прощава,

но аз не мога ти простя.

Със сълзи да те прежаля

дори не бих могла.

 

В помощ на безкрая

аз обричам се сама -

да сънувам и мечтая

за невъзможните неща.

 

Безплатен материал за поета оставяш -

да опише разкъсаната ми душа,

умираща в съня безмълвна,

призоваващата изцелителката мъдра.

 

С правото си да те съдя

в сънищата те убивам,

но там единствено съм аз способна

да загубя всеки спомен.

 

Да те последвам аз не мога.

Открадна търпението ми.

Оставам тук в безкрая

да чакам началото на края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Илчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...