19 mar 2008, 17:55

началото на края

976 0 0

Краят наближава.

Усещам го така.

Мисьлта не подминава,

че тъй далече си сега.

 

Творецът ти прощава,

но аз не мога ти простя.

Със сълзи да те прежаля

дори не бих могла.

 

В помощ на безкрая

аз обричам се сама -

да сънувам и мечтая

за невъзможните неща.

 

Безплатен материал за поета оставяш -

да опише разкъсаната ми душа,

умираща в съня безмълвна,

призоваващата изцелителката мъдра.

 

С правото си да те съдя

в сънищата те убивам,

но там единствено съм аз способна

да загубя всеки спомен.

 

Да те последвам аз не мога.

Открадна търпението ми.

Оставам тук в безкрая

да чакам началото на края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...