28 сент. 2011 г., 06:29

Начин на живот

738 0 2

Няма нищо поетично.

В този ден, както и в предния.

Всичко тук е прозаично.

На романтика тук всичко бедно е.

 

Не съм черноглед,

нито  депресиран тип.

Просто вечно съм зает.

От ежедневието като вас обзет.

 

Нямам време да заплача.

Щом в живота  нещо днес се срине,

болката си ще отложа даже,

само да не си призная, че боли ме!

 

А не съм и безчовечен,

нито пък безчувствен.

Просто сякаш, като вас обречен..

Мъча се да съществувам.

Вярвайки, че тъй живея - ужким!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...