28 сент. 2011 г., 06:29

Начин на живот

741 0 2

Няма нищо поетично.

В този ден, както и в предния.

Всичко тук е прозаично.

На романтика тук всичко бедно е.

 

Не съм черноглед,

нито  депресиран тип.

Просто вечно съм зает.

От ежедневието като вас обзет.

 

Нямам време да заплача.

Щом в живота  нещо днес се срине,

болката си ще отложа даже,

само да не си призная, че боли ме!

 

А не съм и безчовечен,

нито пък безчувствен.

Просто сякаш, като вас обречен..

Мъча се да съществувам.

Вярвайки, че тъй живея - ужким!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....