Няма нищо поетично.
В този ден, както и в предния.
Всичко тук е прозаично.
На романтика тук всичко бедно е.
Не съм черноглед,
нито депресиран тип.
Просто вечно съм зает.
От ежедневието като вас обзет.
Нямам време да заплача.
Щом в живота нещо днес се срине,
болката си ще отложа даже,
само да не си призная, че боли ме!
А не съм и безчовечен,
нито пък безчувствен.
Просто сякаш, като вас обречен..
Мъча се да съществувам.
Вярвайки, че тъй живея - ужким!
© Просто Някой All rights reserved.