28.09.2011 г., 6:29

Начин на живот

734 0 2

Няма нищо поетично.

В този ден, както и в предния.

Всичко тук е прозаично.

На романтика тук всичко бедно е.

 

Не съм черноглед,

нито  депресиран тип.

Просто вечно съм зает.

От ежедневието като вас обзет.

 

Нямам време да заплача.

Щом в живота  нещо днес се срине,

болката си ще отложа даже,

само да не си призная, че боли ме!

 

А не съм и безчовечен,

нито пък безчувствен.

Просто сякаш, като вас обречен..

Мъча се да съществувам.

Вярвайки, че тъй живея - ужким!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...