Ето, казвам ти го така,
сякаш ти си ми брат,
а аз - твойта голяма сестра.
И очите ти заблестяват.
Във устата пресъхнала
се спотайват въпросите,
а страхът
- на камбана въже.
Във ушите ми забумтява.
Аз те хващам с ръка -
в мойта длан, с мекота
твойте пръсти
обгръщам.
Ето, казвам ти го така,
сякаш ти си ми брат.
А не си.
Чувствата ми
разцъфват.
© Павлина Гатева Все права защищены