Ето, казвам ти го така,
сякаш ти си ми брат,
а аз - твойта голяма сестра.
И очите ти заблестяват.
Във устата пресъхнала
се спотайват въпросите,
а страхът
- на камбана въже.
Във ушите ми забумтява.
Аз те хващам с ръка -
в мойта длан, с мекота
твойте пръсти
обгръщам.
Ето, казвам ти го така,
сякаш ти си ми брат.
А не си.
Чувствата ми
разцъфват.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
