Ето, казвам ти го така,
сякаш ти си ми брат,
а аз - твойта голяма сестра.
И очите ти заблестяват.
Във устата пресъхнала
се спотайват въпросите,
а страхът
- на камбана въже.
Във ушите ми забумтява.
Аз те хващам с ръка -
в мойта длан, с мекота
твойте пръсти
обгръщам.
Ето, казвам ти го така,
сякаш ти си ми брат.
А не си.
Чувствата ми
разцъфват.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
