24 мая 2019 г., 00:14

Над Шумен 

  Поэзия » Пейзажная
379 1 6

Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно

ще отпием ли рими красиви
от недрата на смела земя? 
Шумен пее и тихо се слива
с небесата, подали ръка...

Ще изгрее в очи на всемира,
ще танцува за всеки талант.
Ако своите ноти намираш,
си различен за дните. Галант.

За конец ще изчезна по пътя,
този спомен избухва – заря...
Ти помни, че животът е тътен
на върха на самотна скала...

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??