Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно
ще отпием ли рими красиви
от недрата на смела земя?
Шумен пее и тихо се слива
с небесата, подали ръка...
Ще изгрее в очи на всемира,
ще танцува за всеки талант.
Ако своите ноти намираш,
си различен за дните. Галант.
За конец ще изчезна по пътя,
този спомен избухва – заря...
Ти помни, че животът е тътен
на върха на самотна скала...
© Димитър Драганов Все права защищены