24.05.2019 г., 0:14 ч.

Над Шумен 

  Поезия » Пейзажна
392 1 6

Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно

ще отпием ли рими красиви
от недрата на смела земя? 
Шумен пее и тихо се слива
с небесата, подали ръка...

Ще изгрее в очи на всемира,
ще танцува за всеки талант.
Ако своите ноти намираш,
си различен за дните. Галант.

За конец ще изчезна по пътя,
този спомен избухва – заря...
Ти помни, че животът е тътен
на върха на самотна скала...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??