Надежда

Болка безкрайна

във шепи събирам.

Душа наранена

със песен третирам!

Безнадежно гледам

в небесата...

Моля се да не съм сама....

със самотата!

Гледам слънцето - не грее!

Вятърът греховно пее...

Проливен дъжд вали

от хилядите ми сълзи!

Сърцето бавно се стопява,

от него нищо не остава!

Спомените са далече,

очите ти не светят вече!

Изгрява бавно красивата луна,

за да стопли с лъч надежда

ранената ми душа!

През прозореца поглежда

и ми се усмихва нежно!

Но, уви, сега за мен усмивката умря!

Останаха несбъднати мечти,

покрити с пепел и със дим!

Останаха празни очи...

С пресъхнали до кръв сълзи!

Остава капчицата вяра,

която никога не ме оставя!