1.03.2008 г., 22:58

Надежда

877 0 0

Надежда

 

Болка безкрайна

във шепи събирам.

Душа наранена

със песен третирам!

Безнадежно гледам

в небесата...

Моля се да не съм сама....

със самотата!

Гледам слънцето - не грее!

Вятърът греховно пее...

Проливен дъжд вали

от хилядите ми сълзи!

Сърцето бавно се стопява,

от него нищо не остава!

Спомените са далече,

очите ти не светят вече!

Изгрява бавно красивата луна,

за да стопли с лъч надежда

ранената ми душа!

През прозореца поглежда

и ми се усмихва нежно!

Но, уви, сега за мен усмивката умря!

Останаха несбъднати мечти,

покрити с пепел и със дим!

Останаха празни очи...

С пресъхнали до кръв сълзи!

Остава капчицата вяра,

която никога не ме оставя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...