24 июл. 2005 г., 23:42

Надежда 

  Поэзия
1355 0 4

                                                    

 Да искаш,да не можеш.

да се надяваш...

Надеждите да умират със залеза.

Да мечтаеш,а мечтите

да се превръщат в прашинки.

Защо не съм прашинка,

за да ме отвее вятътът...при теб?

Защо не съм риба,

да преплувам морето до теб?

Защо не съм птица?

...ще дочакам сезона на завръщането...

Ако бях незабелижима,друга,

нямаше да те познавам

и...да те обичам.

                                    Писано 2002г, през 2004-та е публикувано в сборника "Свободно"

© Деси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ммм на мен особенно много ми харесваИма някакав свой скрит чар особенно това стихче.
  • Ами Ицо, това стихотворение е редактирано от разградска поетеса, която е много известна в града ми. Казва се Любка Стоянова. За разлика от тебе е издала 2-3 книги и има име!
  • не бъди груб
    не всеки си представя изкуството по един и същи начин !!!!!
  • Сигурна ли си , че това е стихотворение ??? Бих искал да чуя как ми го четеш
Предложения
: ??:??