24 июл. 2005 г., 23:42

Надежда

1.8K 0 4

                                                    

 Да искаш,да не можеш.

да се надяваш...

Надеждите да умират със залеза.

Да мечтаеш,а мечтите

да се превръщат в прашинки.

Защо не съм прашинка,

за да ме отвее вятътът...при теб?

Защо не съм риба,

да преплувам морето до теб?

Защо не съм птица?

...ще дочакам сезона на завръщането...

Ако бях незабелижима,друга,

нямаше да те познавам

и...да те обичам.

                                    Писано 2002г, през 2004-та е публикувано в сборника "Свободно"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ммм на мен особенно много ми харесваИма някакав свой скрит чар особенно това стихче.
  • Ами Ицо, това стихотворение е редактирано от разградска поетеса, която е много известна в града ми. Казва се Любка Стоянова. За разлика от тебе е издала 2-3 книги и има име!
  • не бъди груб
    не всеки си представя изкуството по един и същи начин !!!!!
  • Сигурна ли си , че това е стихотворение ??? Бих искал да чуя как ми го четеш

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...