Jul 24, 2005, 11:42 PM

Надежда

  Poetry
1.8K 0 4

                                                    

 Да искаш,да не можеш.

да се надяваш...

Надеждите да умират със залеза.

Да мечтаеш,а мечтите

да се превръщат в прашинки.

Защо не съм прашинка,

за да ме отвее вятътът...при теб?

Защо не съм риба,

да преплувам морето до теб?

Защо не съм птица?

...ще дочакам сезона на завръщането...

Ако бях незабелижима,друга,

нямаше да те познавам

и...да те обичам.

                                    Писано 2002г, през 2004-та е публикувано в сборника "Свободно"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммм на мен особенно много ми харесваИма някакав свой скрит чар особенно това стихче.
  • Ами Ицо, това стихотворение е редактирано от разградска поетеса, която е много известна в града ми. Казва се Любка Стоянова. За разлика от тебе е издала 2-3 книги и има име!
  • не бъди груб
    не всеки си представя изкуството по един и същи начин !!!!!
  • Сигурна ли си , че това е стихотворение ??? Бих искал да чуя как ми го четеш

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....