Надежда
Да искаш,да не можеш.
да се надяваш...
Надеждите да умират със залеза.
Да мечтаеш,а мечтите
да се превръщат в прашинки.
Защо не съм прашинка,
за да ме отвее вятътът...при теб?
Защо не съм риба,
да преплувам морето до теб?
Защо не съм птица?
...ще дочакам сезона на завръщането...
Ако бях незабелижима,друга,
нямаше да те познавам
и...да те обичам.
Писано 2002г, през 2004-та е публикувано в сборника "Свободно"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
Има някакав свой скрит чар особенно това стихче.
