Надежда

           Времето помни,

                 като в приказка стара,

           момчето, което

                 с букетче цветя,

          чакало дълго

                  на малката гара

          свойто момиче -

                  една своя мечта.

          Понякога влак

                  и там преминавал.

          Спрял един,

                  от него, слязла и Тя.

          Били вече двама

                  и бавно преставал

          животът да бъде

                   само игра.

          Пътуват годините...

                  Забравена гара.

          Влак не минава там.

                  Тъжна съдба!

          Но момиче едно -

                  казва се Вяра -

           някого чака,

                  с букетче цветя.