4.03.2015 г., 22:47

Надежда

558 0 1

 

 

                     Надежда

 

 

           Времето помни,

                 като в приказка стара,

           момчето, което

                 с букетче цветя,

          чакало дълго

                  на малката гара

          свойто момиче -

                  една своя мечта.

          Понякога влак

                  и там преминавал.

          Спрял един,

                  от него, слязла и Тя.

          Били вече двама

                  и бавно преставал

          животът да бъде

                   само игра.

          Пътуват годините...

                  Забравена гара.

          Влак не минава там.

                  Тъжна съдба!

          Но момиче едно -

                  казва се Вяра -

           някого чака,

                  с букетче цветя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво лирично бисерче!
    Съдържа непреходно, общочовешко послание!
    ПОЗДРАВИ!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...