4.03.2015 г., 22:47

Надежда

556 0 1

 

 

                     Надежда

 

 

           Времето помни,

                 като в приказка стара,

           момчето, което

                 с букетче цветя,

          чакало дълго

                  на малката гара

          свойто момиче -

                  една своя мечта.

          Понякога влак

                  и там преминавал.

          Спрял един,

                  от него, слязла и Тя.

          Били вече двама

                  и бавно преставал

          животът да бъде

                   само игра.

          Пътуват годините...

                  Забравена гара.

          Влак не минава там.

                  Тъжна съдба!

          Но момиче едно -

                  казва се Вяра -

           някого чака,

                  с букетче цветя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво лирично бисерче!
    Съдържа непреходно, общочовешко послание!
    ПОЗДРАВИ!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...