Надежда
Времето помни,
като в приказка стара,
момчето, което
с букетче цветя,
чакало дълго
на малката гара
свойто момиче -
една своя мечта.
Понякога влак
и там преминавал.
Спрял един,
от него, слязла и Тя.
Били вече двама
и бавно преставал
животът да бъде
само игра.
Пътуват годините...
Забравена гара.
Влак не минава там.
Тъжна съдба!
Но момиче едно -
казва се Вяра -
някого чака,
с букетче цветя.
© Виолета Томова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
