20 февр. 2018 г., 15:01

Надежда

1.2K 1 0

                       НАДЕЖДА

                 Човек се ражда

                 с надежда една,

                 да премине 

                 пътя на  своята съдба.

                 Една мисъл,

                 сърце, кръв  и доброта.

                 Дори и  физически 

                 да си силен,

                 психически   отпадаш

                 в  ден, в  който,

                 над  главата ти   увисва -

                 присъда  една.

                 Ставите  да скърцат

                 и  да  имаш болки

                 в двете колена.

                 Ех - такава  е твоята съдба.

                 Слънцето  ще свети  в                     

                 твоите  очи всеки  ден,

                 но блясъка в тях 

                 ще  намалее,

                 докато от  болка  

                 угасне  някой ден.                    
                 И тъй    прикован  на стола

                 или  леглото с  поглед             

                 през  прозореца    

                 устремен.

                 Ще се питаш сам.                           

                 Кой си  ти                      

                  човече неподвижен 

                  и  увреден.

                  Ех, живот!

                  Защо ли всеки  ден-

                  сам  да си  говоря

                  със  себе  си  да споря.
                     Ех, живот, живот,

                 На  инат  ли   искаш

                   да  живея  със своите 

                   копнежи  и несбъднати  мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...