ГеоргиГеоргиев (Георги Георгиев)

Мъка 🇧🇬

Мъка
Здравей мъко моя.
Здравей и добре
си ми дошла в тия дни.
Здравей, та нали си ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-07-23T02:26:41+03:00 1.2K 2

Роден край 🇧🇬

РОДЕН КРАЙ
Как искам тихо
и мирно да живея
след всеки тежък ден
от пот челото си да изтрия. ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-06-17T22:06:48+03:00 1.5K 1

Роден край 🇧🇬

Как искам тихо
и мирно да живея
след всеки тежък ден
от пот челото си да изтрия.
Уморен, колене да свия ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-06-17T19:00:23+03:00 744

Пxослание 🇧🇬

П О С Л А Н И Е
И след нас път
ще има,
но няма да ни има.
Път от живота, ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-05-17T00:14:31+03:00 1K 1

Повярвайте ми 🇧🇬

ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изпр ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-04-28T22:20:39+03:00 1K

Нова година 🇧🇬

НОВА ГОДИНА
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата.Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си. Но тя не помръдна, дръпна я по-силно и с мъка я отвори. Ей, на, и тя скърца на старо.А уж нова го ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-04-26T08:34:19+03:00 880

Сватба 🇧🇬

СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на о ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-04-25T14:41:44+03:00 930

По слушай сърце си 🇧🇬

ПО СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ
И тази вечер Мария поседна на терасата, едно от любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено вечер, да пийне кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора през деня. Не се чувстваше добре от няколко дена. От както годините и станаха 45 ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-04-23T01:40:58+03:00 1.1K

Ред 🇧🇬

РЕД Ще дойде ден когато, и аз ще си замина. Трева ще расне над гроба ми студен и червеи ще трупат в тялото ми стаж. Един ще жали, друг ще ме проклина*, ще кажат – отиде си тоз що името си записа на белия лист. Да, но написаното ще остане и ще бие като камбана. Вий вземете го с ръце за да остане в па ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-04-21T08:35:19+03:00 901

Никой 🇧🇬

НИКОЙ
Аз никой съм.
А ти...?
Значи сме двама.
Тогава ражда се клеветата, ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-04-16T14:27:00+03:00 844

Съвет 🇧🇬

Животът е чуден
и лесен,
като песен изпята
с вярна гама –
иначе се превръща ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-04-16T12:12:41+03:00 1K 1

Доброта 🇧🇬

Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само
дума ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-04-12T01:30:37+03:00 1.2K 1

Малката тайна 🇧🇬

М А Л К А Т А Т А Й Н А
Неделя е най-хубавия ден за мен. Не само, че почивам ами се разтоварвам изцяло. Мога да се ти прави забележки. А днешната неделя е точно такъв ден! Защо ли ? Защото моята Пенка отиде на работа, а аз съм още в леглото и най- спокойно си гледам телевизия. Да, ама не! Звънецът н ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Эротическая

2018-04-08T23:27:30+03:00 1.5K 1

Шаро 🇧🇬

ШАРО Дните летяха, безразлични към всичко. Ето и месеца си отива си помисли Златан и си опипа лицето с ръце. Кожата му сякаш бе изсъхнала. Стана и се отправи към огледалото, Когато се спря пред него се уплаши от физиономията, която го гледаше от там. Опипа с ръка голото си теме и притвори очи.Примал ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-04-04T11:06:42+03:00 949

Невена 🇧🇬

Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-03-29T20:12:43+03:00 1.3K

Объркани времена 🇧🇬

***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-03-28T23:30:38+03:00 985 1

Със здраве 🇧🇬

С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-03-26T15:17:45+03:00 1K 1

За славата на Долно Милево 🇧🇬

За славата на Долно Милево
- Ей, комщийке, ще си развалим дослука с тебе да знаеш!
- Що бе комшо? Какво толкова съм направила?
- Абе ти нищо не си ми направила, ама твоя петел не ми дава да се взема дрямката.
- Их, пък и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова? ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Юмористическая

2018-03-24T01:07:14+02:00 1.5K

Подмладяване 🇧🇬

Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Юмористическая

2018-03-22T15:43:24+02:00 1.5K

Мераци пусти мераци 🇧🇬

М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Юмористическая

2018-03-21T22:47:51+02:00 1.1K

Съдба 🇧🇬

С Ъ Д Б А
Гордостта ми човешка
не търси милост
в този стих.
Яростта ми в тази криза ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-03-20T16:14:17+02:00 787

На раздумка 🇧🇬

НА РАЗДУМКА
Всеки сезон е хубав, но пролетта като, че ли ги надминава по красота. Стремежа към живот, което кара всичко от най малката тревичка до голямото дърво се раззеленява. Ех, и зимата с нейната красива белота е хубава, ами цветовете на златистата есен или жарта на лятното слънце. Така е, всек ...

ГеоргиГеоргиев

Проза

2018-03-17T22:58:58+02:00 842

Епиграми 🇧🇬

Е П И Г Р А М И
Какъв човек съм не зная, но обичам често да се ровя.
Ей тъй за щяло и не щяло. Не, че тъй го искам, но от вътре нещо ме притиска.
- Виж го, прочети го, сам разбери го.
Неволя що да се прави. И ха да посегна, спря ме друг глас. ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-03-04T09:36:54+02:00 814

Прокоба 🇧🇬

ПРОКОБА
Ах, как желая
да се впиша,
с думи прости
в „Литературния небосвод”. ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-03-02T11:40:33+02:00 812 1

Доброта 🇧🇬

ДОБРОТА
Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-02-25T21:53:08+02:00 1.1K 2

Епиграми 🇧🇬

Е П И Г Р А М И
„Жив е той, жив е… прикован на стената и не може вече да се бори за свободата.” ***
”Не сме народ, а мърша, вече и европейска.” ***
”С думи поетите песни и стихове творят, а политиците с обещания народа си морят.”
*** ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-02-21T11:36:22+02:00 977

Надежда 🇧🇬

НАДЕЖДА
Човек се ражда
с надежда една,
да премине
пътя на своята съдба. ...

ГеоргиГеоргиев

Поэзия » Гражданская

2018-02-20T15:01:43+02:00 1.2K 1