Надежда 

96 1 0

                       НАДЕЖДА

                 Човек се ражда

                 с надежда една,

                 да премине 

                 пътя на  своята съдба.

                 Една мисъл,

                 сърце, кръв  и доброта.

                 Дори и  физически 

                 да си силен,

                 психически   отпадаш

                 в  ден, в  който,

                 над  главата ти   увисва -

                 присъда  една.

                 Ставите  да скърцат

                 и  да  имаш болки

                 в двете колена.

                 Ех - такава  е твоята съдба.

                 Слънцето  ще свети  в                     

                 твоите  очи всеки  ден,

                 но блясъка в тях 

                 ще  намалее,

                 докато от  болка  

                 угасне  някой ден.                    
                 И тъй    прикован  на стола

                 или  леглото с  поглед             

                 през  прозореца    

                 устремен.

                 Ще се питаш сам.                           

                 Кой си  ти                      

                  човече неподвижен 

                  и  увреден.

                  Ех, живот!

                  Защо ли всеки  ден-

                  сам  да си  говоря

                  със  себе  си  да споря.
                     Ех, живот, живот,

                 На  инат  ли   искаш

                   да  живея  със своите 

                   копнежи  и несбъднати  мечти.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.