Надежда

Роден в света, залят с несъвършенства,
притиснат в крехка възраст от беди,
тъй слаб, но борещ се да им въздействаш,
без време да узнаеш кой си ти.

Какъв е смисълът на тази дейност,
защо се бориш, вместо да стоиш?
Свободен ли си, или просто превоз
към нов живот със същите беди?

Логични мисли, да, и доста тежки -
с тях би изгубил доста ценен сън -
но нека вдъхна мъничко надежда
и ти покажа що видях навън.

Видях галактики, привидно вечни,
видях живот, еволюирал с ум,
видях беди, невероятно тежки,
но и такива само в мен, наум.

Видях, че тук роден съм и израснал,
видях безпомощност и сила, плам.
В различните етапи съм надраснал
гроб, болница, юмруци, леност, храм.

Със слабостта си страдах ежедневно,
привикнах да я крия, сам, без стон,
но към живота щом реагирах гневно,
събарях собствения си заслон.

Отпуснах се. Нарочно спрях да мисля,
че мислите тежаха ми нощес,
и го почувствах - тези мои мисли
отстъпиха, не вземаха превес.

Отвъд тях нещо ново, безсловесно,
но винаги присъствало във мен
отдъхна си и сякаш стана лесно
да срещна бодро следващия ден.

Тогава схванах - логиката моя
дошла бе доста късно в мен, ей тук:
аз бях живот, пътувал дълго в зноя,
а тя бе ход, въртящ се в малък кръг.

Тя инструмент бе още груб, неточен,

несъвършен и слаб, с нищожна мощ,
провал изпитал, бидейки насочен
към битието нощ след нощ след нощ.

Не знаех много, нямах нужни данни -
не стигаха за отговор нощес -
а туй що имах - образи екранни -
неточни бяха, а с голям превес.

Около мен бе цялата Вселена,

а думи простички използвах аз - 
туй мое слово бе в капан пленено,
но ме държеше втренчен и в захлас.

Уменията ми нищожни бяха,
а силата, с която бях тъй горд,
достигаше да си намеря стряха
под звездния просторен небосвод.

Тъй път видях - напред, напред, нагоре,
към туй, що още аз дори не знам,
а то е всичко - всяка мисъл, спомен,
що имал съм, бе просто личен блян.

Бе блян, да - мненията мои, всички,
бях съчинил или приел отвън,
превръщайки ги в букви, звуци, срички,
но те не бяха туй, що бе навън.

Затуй - кураж! Тез' мисли не са края,
а някакво развитие в ума.
Аз искам да достигна до безкрая!
Аз искам да проникна тук, в света!