3 янв. 2010 г., 17:42

Надежда

923 0 16

Сърцето си притискам в длани,

отчаяно се мъча да го сгрея,

че черно-бяла беше любовта ни

и двама уморихме се от нея.

 

А исках пъстрота и песен,

и дъжд от златни пеперуди,

и мислех - всичко ще е лесно,

ще сътворим мечтите чудни.

 

Така и не успяхме двама

да стоплим с обич цветовете

и, вместо песен, стана драма,

която вледени сърцето.

 

Но стига филми черно-бели,

сама ще нарисувам топлината,

а после някъде ще я намеря

в света на любовта и пъстротата.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...