3 янв. 2010 г., 17:42

Надежда

921 0 16

Сърцето си притискам в длани,

отчаяно се мъча да го сгрея,

че черно-бяла беше любовта ни

и двама уморихме се от нея.

 

А исках пъстрота и песен,

и дъжд от златни пеперуди,

и мислех - всичко ще е лесно,

ще сътворим мечтите чудни.

 

Така и не успяхме двама

да стоплим с обич цветовете

и, вместо песен, стана драма,

която вледени сърцето.

 

Но стига филми черно-бели,

сама ще нарисувам топлината,

а после някъде ще я намеря

в света на любовта и пъстротата.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...