Сърцето си притискам в длани,
отчаяно се мъча да го сгрея,
че черно-бяла беше любовта ни
и двама уморихме се от нея.
А исках пъстрота и песен,
и дъжд от златни пеперуди,
и мислех - всичко ще е лесно,
ще сътворим мечтите чудни.
Така и не успяхме двама
да стоплим с обич цветовете
и, вместо песен, стана драма,
която вледени сърцето.
Но стига филми черно-бели,
сама ще нарисувам топлината,
а после някъде ще я намеря
в света на любовта и пъстротата.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
