Надежда
Сърцето си притискам в длани,
отчаяно се мъча да го сгрея,
че черно-бяла беше любовта ни
и двама уморихме се от нея.
А исках пъстрота и песен,
и дъжд от златни пеперуди,
и мислех - всичко ще е лесно,
ще сътворим мечтите чудни.
Така и не успяхме двама
да стоплим с обич цветовете
и, вместо песен, стана драма,
която вледени сърцето.
Но стига филми черно-бели,
сама ще нарисувам топлината,
а после някъде ще я намеря
в света на любовта и пъстротата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
