надежда, мечти и любов
герои са нужни, уви, за това,
във драмата своя намерих героя,
ала в живота - останах сама.
Години наред ме крепеше надежда,
героя обичах, живеех с мечти,
животът безспирно край мен преминаваше,
а аз бях толкоз щастлива дори.
В мечтите ми светли любовта процъфтяваше,
сърцето, уви, се обвиваше с лед,
с илюзии лягаше, с мечти се събуждаше
и вярваше, че всичко ще бъде наред.
И спомени, спомени, спомени всякакви
редяха се в тъпата, тъжна глава,
сърцето обичаше нещо не истинско,
но беше щастливо, повярвай ми, да.
Години наред, а сега се обръщам
и търся мечтания обичан герой,
но него го няма, едва ли е същото,
надежда, мечти и любов,
това ли бе той?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Памела Все права защищены
