10.09.2007 г., 11:53

надежда, мечти и любов

819 0 6
Светът е за двама - животът е драма,
герои са нужни, уви, за това,
във драмата своя намерих героя,
ала в живота - останах сама.
Години наред ме крепеше надежда,
героя обичах, живеех с мечти,
животът безспирно край мен преминаваше,
а аз бях толкоз щастлива дори.
В мечтите ми светли любовта процъфтяваше,
сърцето, уви, се обвиваше с лед,
с илюзии лягаше, с мечти се събуждаше
и вярваше, че всичко ще бъде наред.
И спомени, спомени, спомени всякакви
редяха се в тъпата, тъжна глава,
сърцето обичаше нещо не истинско,
но беше щастливо, повярвай ми, да.
Години наред, а сега се обръщам
и търся мечтания обичан герой,
но него го няма, едва ли е същото,
надежда, мечти и любов,
това ли бе той?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изпяло ти го е сърцето...!
    Браво!
  • Много,много хубаво стихотворение!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Красиво , песенно, Пами , хубав стих.
  • Когато живееш в заблуда, е някак сладко и навярно дори не подозираш за нея. Илюзиите създават щастие, а после разбираме, че можем да обичаме силно, когато илюзията изчезне и остане леда. В предишното време просто не сме били себе си, а героите от драмата.
  • Наистина е като песен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...