5 нояб. 2023 г., 09:24

Надежда за мир

921 1 15
 
Дула говорят -
Да, добре ме чу!
А воят
не е вълчи,
а сирена,
която казва - Идват -

За кой ли път земята пак е сцена,
в която хора гинат.

Навсякъде
и всяко време,
доказва ни, че адът е,
където е... човешкото ни племе...

И млъквам!
Дори и Бог нас не усмири -
В мира все пак от глупост вярвам,
но виждам го единствено... когато няма ни, уви...

10.10.2023.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Ничка.
    Всъщност съм намалил публикациите с щуротии, оттам си останал с такова впечатление, мисля.
  • Много силен стих, Гош!
    Напоследък вадиш тежката артилерия!🤪🤪🤪
  • Как ще се обидя, Анани?
    Честно казано, да кажеш добра дума за творба в този сайт е явление рядко почти колкото бяла мечка на екватора.
    А критиката ти в случая е градивна и в стил, който помага, а не цели обида, или търсене на конфронтация.
    В случая ти стискам виртуално ръката и благодаря сърдечно за казаното.
    И ти пожелавам хубава вечер.
  • В интерес на истината, началото е доста силно и оригинално. Доказва НИ е излишно, повтаря се, просто "доказва" звучи по-добре. И после: "Че адът е човешкото ни племе". Последната строфа е най-слаба, Особено "Дори и Бог нас не усмири", което е тромаво и клиширано. Без него е по-мелодично, но и още нещо допълнително тряба да се пипне, за да е хубав финалът. Това е моето мнение, надявам се никой да не се обижда.
  • Благодаря ти, Петре.
    И малко тъжен хумор - ако във всяко дуло посадим по едно растение, ще се справим с глобалното унищожение на земната флора...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...