Nov 5, 2023, 9:24 AM

Надежда за мир

  Poetry
915 1 15
 
Дула говорят -
Да, добре ме чу!
А воят
не е вълчи,
а сирена,
която казва - Идват -

За кой ли път земята пак е сцена,
в която хора гинат.

Навсякъде
и всяко време,
доказва ни, че адът е,
където е... човешкото ни племе...

И млъквам!
Дори и Бог нас не усмири -
В мира все пак от глупост вярвам,
но виждам го единствено... когато няма ни, уви...

10.10.2023.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Ничка.
    Всъщност съм намалил публикациите с щуротии, оттам си останал с такова впечатление, мисля.
  • Много силен стих, Гош!
    Напоследък вадиш тежката артилерия!🤪🤪🤪
  • Как ще се обидя, Анани?
    Честно казано, да кажеш добра дума за творба в този сайт е явление рядко почти колкото бяла мечка на екватора.
    А критиката ти в случая е градивна и в стил, който помага, а не цели обида, или търсене на конфронтация.
    В случая ти стискам виртуално ръката и благодаря сърдечно за казаното.
    И ти пожелавам хубава вечер.
  • В интерес на истината, началото е доста силно и оригинално. Доказва НИ е излишно, повтаря се, просто "доказва" звучи по-добре. И после: "Че адът е човешкото ни племе". Последната строфа е най-слаба, Особено "Дори и Бог нас не усмири", което е тромаво и клиширано. Без него е по-мелодично, но и още нещо допълнително тряба да се пипне, за да е хубав финалът. Това е моето мнение, надявам се никой да не се обижда.
  • Благодаря ти, Петре.
    И малко тъжен хумор - ако във всяко дуло посадим по едно растение, ще се справим с глобалното унищожение на земната флора...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...