mislitel (Георги Каменов)
1146 11101
5.11.2023 г., 9:24 ч.

Надежда за мир 

  Поезия
660 1 15
 
Дула говорят -
Да, добре ме чу!
А воят
не е вълчи,
а сирена,
която казва - Идват -

За кой ли път земята пак е сцена,
в която хора гинат.

Навсякъде
и всяко време,
доказва ни, че адът е,
където е... човешкото ни племе...

И млъквам!
Дори и Бог нас не усмири -
В мира все пак от глупост вярвам,
но виждам го единствено... когато няма ни, уви...

10.10.2023.
 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Ничка.
    Всъщност съм намалил публикациите с щуротии, оттам си останал с такова впечатление, мисля.
  • Много силен стих, Гош!
    Напоследък вадиш тежката артилерия!🤪🤪🤪
  • Как ще се обидя, Анани?
    Честно казано, да кажеш добра дума за творба в този сайт е явление рядко почти колкото бяла мечка на екватора.
    А критиката ти в случая е градивна и в стил, който помага, а не цели обида, или търсене на конфронтация.
    В случая ти стискам виртуално ръката и благодаря сърдечно за казаното.
    И ти пожелавам хубава вечер.
  • В интерес на истината, началото е доста силно и оригинално. Доказва НИ е излишно, повтаря се, просто "доказва" звучи по-добре. И после: "Че адът е човешкото ни племе". Последната строфа е най-слаба, Особено "Дори и Бог нас не усмири", което е тромаво и клиширано. Без него е по-мелодично, но и още нещо допълнително тряба да се пипне, за да е хубав финалът. Това е моето мнение, надявам се никой да не се обижда.
  • Благодаря ти, Петре.
    И малко тъжен хумор - ако във всяко дуло посадим по едно растение, ще се справим с глобалното унищожение на земната флора...
  • Много силно и антивоенно. Изникна пред мен спомен от една снимка - Войник с каска седнал и подпрян на автомата си, а в дулото на автомата сложено цветенце...
  • Мерси за коментарите, Златка, Скити.
  • И все пак надеждата я има, както я има и в заглавието! Винаги съм оптимист!
    Много хубаво си го казал, Георги! Поздравявам те!
  • Мълчанието на ...., Жоре! Мълчим и после... мрънкаме ли, мрънкаме... Когато слънцето ни тръгне към залеза осъзнаваме и съжаляваме, а някои и тогава минават единствено в режим на вайкане...
  • Повече от агнета...
    Мерси, Маргарита.
  • Много мълчим! Много!
  • Дааа, по-чести са от листопад през есента...
    Хубава неделя ти желая.
  • Гош, тяхна си работа на мнозината. Вчера видях дълъг списък с лицемери...
  • Мерси, Люси.
    Между другото този стих и на стихоподобие няма да оприличат мнозина.
  • Много силен стих, Гош !
Предложения
: ??:??