28 окт. 2023 г., 09:10

Надеждата умира първа

521 0 0

И пак без желание отварям очи,
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.

Че хората – много, но човеци – малко,
алчност безкрай обладава душите,
тъга и омраза във мен са отново,
любовта изгасна – умряха мечтите!

Не! Не ще ме сломи животът сега,
немощен и беден, протягам ръце,
за ближен човек, прегръдка една,
от душа страдна – да станат две.

Оставя ме вече, останах самичък,
няма го ближният, протегнал ръка,
остава животът, животът едничък,
със своята тежка и зла съдба.

Но и той си отива, победи завчас,
един страдалец – млад, не живял,
със сили останал, да викне с глас:
 ''Ще ми се вече да бях умрял!''.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Трифон Райков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...