rudin (Иван Христов)
858 1444
12 нояб. 2009 г., 00:33

Надеждино поле IV 

  Поэзия » Оды и поэмы
462 0 4

 


ІV

В дълбоките преспи през зима,
през златните есенни дни
до късната пролет я има –
Надежда по пътя върви.

Към свойто училище гледа –
прозорец открит към света,
където на плоча и креда
разкривала тя мъдростта:

на буквите скрития ребус,
монахът Паисий в Атон,
Русия от снежния Елбрус
и древния свят на Платон.

На перли от паметни дати
началото дал Аспарух.
Борис със книжовност богата
подвигал народния дух.

Цветуща и мирна държава,
век златен на цар Симеон,
историо, теб извисяват
безсмъртен и строг пантеон.

До онзи момент откогато
под кървав извит ятаган
попада България свята
в жестокия гнет на Осман...

 

(Следва) 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??