rudin (Иван Христов)
865 1445
12.11.2009 г., 0:33 ч.

Надеждино поле IV 

  Поезия » Оди и поеми
436 0 4

 


ІV

В дълбоките преспи през зима,
през златните есенни дни
до късната пролет я има –
Надежда по пътя върви.

Към свойто училище гледа –
прозорец открит към света,
където на плоча и креда
разкривала тя мъдростта:

на буквите скрития ребус,
монахът Паисий в Атон,
Русия от снежния Елбрус
и древния свят на Платон.

На перли от паметни дати
началото дал Аспарух.
Борис със книжовност богата
подвигал народния дух.

Цветуща и мирна държава,
век златен на цар Симеон,
историо, теб извисяват
безсмъртен и строг пантеон.

До онзи момент откогато
под кървав извит ятаган
попада България свята
в жестокия гнет на Осман...

 

(Следва) 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??