Надеждино поле IV
ІV
В дълбоките преспи през зима,
през златните есенни дни
до късната пролет я има –
Надежда по пътя върви.
Към свойто училище гледа –
прозорец открит към света,
където на плоча и креда
разкривала тя мъдростта:
на буквите скрития ребус,
монахът Паисий в Атон,
Русия от снежния Елбрус
и древния свят на Платон.
На перли от паметни дати
началото дал Аспарух.
Борис със книжовност богата
подвигал народния дух.
Цветуща и мирна държава,
век златен на цар Симеон,
историо, теб извисяват
безсмъртен и строг пантеон.
До онзи момент откогато
под кървав извит ятаган
попада България свята
в жестокия гнет на Осман...
(Следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
