Nov 12, 2009, 12:33 AM

Надеждино поле IV 

  Poetry » Odys and poems
489 0 4

 


ІV

В дълбоките преспи през зима,
през златните есенни дни
до късната пролет я има –
Надежда по пътя върви.

Към свойто училище гледа –
прозорец открит към света,
където на плоча и креда
разкривала тя мъдростта:

на буквите скрития ребус,
монахът Паисий в Атон,
Русия от снежния Елбрус
и древния свят на Платон.

На перли от паметни дати
началото дал Аспарух.
Борис със книжовност богата
подвигал народния дух.

Цветуща и мирна държава,
век златен на цар Симеон,
историо, теб извисяват
безсмъртен и строг пантеон.

До онзи момент откогато
под кървав извит ятаган
попада България свята
в жестокия гнет на Осман...

 

(Следва) 

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??