Надежна безнадежност
863
0
0
А някога Светът ...човешки беше!
И ние хора се зовяхме!?
Сега тъгата ,спомените ,скрива
и уморените сърца ,разбива.
Защо се променихме толкоз!?
Защо нахлузваме си торбичката
с боклук сами и после криво ни е
че ни ритат като луди...
Невежеството ,води ни къде!
Навярно ще погинем като стадо.
Но в мен надеждата зове,
Народе мой,обичам те Народе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
