Надежна безнадежност

Poetry

859 0 0

А някога Светът ...човешки беше!

И ние хора се зовяхме!?

Сега тъгата ,спомените ,скрива

и уморените сърца ,разбива.

Защо се променихме толкоз!?

Защо нахлузваме си торбичката

с боклук сами и после криво ни е

че ни ритат като луди...

Невежеството ,води ни къде!

Навярно ще погинем като стадо.

Но в мен надеждата зове,

Народе мой,обичам те Народе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0