Aug 21, 2020, 10:18 PM

Надежна безнадежност 

  Poetry
628 0 0

А някога Светът ...човешки беше!

И ние хора се зовяхме!?

Сега тъгата ,спомените ,скрива

и уморените сърца ,разбива.

 

Защо се променихме толкоз!?

Защо нахлузваме си торбичката

с боклук сами и после криво ни е

че ни ритат като луди...

 

Невежеството ,води ни къде!

Навярно ще погинем като стадо.

Но в мен надеждата зове,

Народе мой,обичам те Народе.

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??