Надежна безнадежност

Poetry

860 0 0

А някога Светът ...човешки беше!

И ние хора се зовяхме!?

Сега тъгата ,спомените ,скрива

и уморените сърца ,разбива.

Защо се променихме толкоз!?

Защо нахлузваме си торбичката

с боклук сами и после криво ни е

че ни ритат като луди...

Невежеството ,води ни къде!

Навярно ще погинем като стадо.

Но в мен надеждата зове,

Народе мой,обичам те Народе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0