Надежна безнадежност
862
0
0
А някога Светът ...човешки беше!
И ние хора се зовяхме!?
Сега тъгата ,спомените ,скрива
и уморените сърца ,разбива.
Защо се променихме толкоз!?
Защо нахлузваме си торбичката
с боклук сами и после криво ни е
че ни ритат като луди...
Невежеството ,води ни къде!
Навярно ще погинем като стадо.
Но в мен надеждата зове,
Народе мой,обичам те Народе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados
