aap (Ангел)
966 3755
21 ago 2020, 22:18

Надежна безнадежност 

  Poesía
734 0 0
А някога Светът ...човешки беше!
И ние хора се зовяхме!?
Сега тъгата ,спомените ,скрива
и уморените сърца ,разбива.
Защо се променихме толкоз!?
Защо нахлузваме си торбичката
с боклук сами и после криво ни е
че ни ритат като луди...
Невежеството ,води ни къде!
Навярно ще погинем като стадо.
Но в мен надеждата зове,
Народе мой,обичам те Народе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »