9 февр. 2016 г., 20:58

Надвечер

495 0 0

 

Надвечер

 

Прозореца на моята квартира,
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Деня умира
и се показва Нощното лице...

И уморен от  дневната гълчава,
стоях и гледах дълги часове...
присъди съвестта ми как раздава.
Човещината в мене как зове!

Художници рисуваха Небето,
най-вече във червени цветове,
рубинения замък след което,
прибираше красиви светове!

И Слънцето изгубваше пътека,
и скрито във Космичните гори,
заспиваше до утрото полека,
дорде запеят първите петли.

Града се сгуши някак във тъмата,
а хоризонта  и на мене се стесни...
Отпусне ми се  малко и Душата,
романтиката в мене зазвани...


И чак тогава в мене се разлива,
утеха пълна, истински покой...
Аз след горчилките си свалям грима,
за стореното си, аз плащам в брой!

Не искам Залезите да пропусна,
защото са утеха те за мен,
аз цял живот ги чакам добродушно,
тъгувам за Умиращия ден...
12.04.1956г.София


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...