Надвечер
Прозореца на моята квартира,
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Деня умира
и се показва Нощното лице...
И уморен от дневната гълчава,
стоях и гледах дълги часове...
присъди съвестта ми как раздава.
Човещината в мене как зове!
Художници рисуваха Небето,
най-вече във червени цветове,
рубинения замък след което, ...