Наесен
Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки,
искам да прегърна с тях дъжда;
на лятото сърцето чувам,
а трябва с него да се разделя.
Красива и жестока есен,
вълшебница с омайваща тъга,
в кръвта ми пулс е лятото, и песен –
тъгата ти с любов ще пресуша.
©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Дните ми земни"
2024г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Каракочева Все права защищены
