Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки,
искам да прегърна с тях дъжда;
на лятото сърцето чувам,
а трябва с него да се разделя.
Красива и жестока есен,
вълшебница с омайваща тъга,
в кръвта ми пулс е лятото, и песен –
тъгата ти с любов ще пресуша.
©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Дните ми земни"
2024г.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
