Наесен

Oct 6, 2024, 8:14 PM

Poetry » Other

125 1 2

Усмихва се небето, а душата

отпи от облаците синева.

Вятърът дърветата намята

с коприна златна - есенни листа.

Събрала в шепа слънчеви целувки,

искам да прегърна с тях дъжда;

на лятото сърцето чувам,

а трябва с него да се разделя.

Красива и жестока есен,

вълшебница с омайваща тъга,

в кръвта ми пулс е лятото, и песен –

тъгата ти с любов ще пресуша.

из книгата "Дните ми земни"

2024г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

inakrein (Илияна Каракочева)

2024-11-12T17:03:06+02:00

Благодаря от сърце! Поздрави!
Довереница (Дочка Василева)

2024-10-08T02:02:18+03:00

"вълшебница с омайваща тъга,"

Точно!