Усмихва се небето, а душата

отпи от облаците синева.

Вятърът дърветата намята

с коприна златна - есенни листа.

Събрала в шепа слънчеви целувки,

искам да прегърна с тях дъжда;

на лятото сърцето чувам,

а трябва с него да се разделя.

Красива и жестока есен,

вълшебница с омайваща тъга,

в кръвта ми пулс е лятото, и песен –

тъгата ти с любов ще пресуша.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни"

2024г.