11 янв. 2009 г., 10:12

Нaгаута (земята)

681 0 5
Лед скова нощта,
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски
само са спасение.
Стъпкана вижда
прераждането свое.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви на всички. За мен беше невероятно удоволствие да опозная някои от вас, които поради леката ми разсеяност съм пропускала да прочета.
    Поздрави
  • ^Хубав стих! И надежда има... Поздрав Велислава!
  • Хубав ъгъл на виждане!
  • Много мъдър стих!Поздрав и прегръдка!!!
  • Много сполучлива и мъдра е тази нагаута. Права си, ние унищожаваме земята, но освен пак на нас, няма на кого другиго да се надява за прераждането си! Поздрави, Весислава!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...