11 янв. 2009 г., 10:12

Нaгаута (земята)

Поэзия » Восточные формы

675 0 5

Лед скова нощта,
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски
само са спасение.
Стъпкана вижда
прераждането свое.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rarebird (Весислава Савова)

Благодаря ви на всички. За мен беше невероятно удоволствие да опозная някои от вас, които поради леката ми разсеяност съм пропускала да прочета.
Поздрави

2009-01-11T19:45:11+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

^Хубав стих! И надежда има... Поздрав Велислава!

2009-01-11T15:39:13+02:00
нмг (Надежда Маринова )

Хубав ъгъл на виждане!

2009-01-11T12:50:33+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много мъдър стих!Поздрав и прегръдка!!!

2009-01-11T12:29:23+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Много сполучлива и мъдра е тази нагаута. Права си, ние унищожаваме земята, но освен пак на нас, няма на кого другиго да се надява за прераждането си! Поздрави, Весислава!

2009-01-11T10:43:20+02:00