Jan 11, 2009, 10:12 AM

Нaгаута (земята)

Poetry » Eastern forms

673 0 5

Лед скова нощта,
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски
само са спасение.
Стъпкана вижда
прераждането свое.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rarebird (Весислава Савова)

Благодаря ви на всички. За мен беше невероятно удоволствие да опозная някои от вас, които поради леката ми разсеяност съм пропускала да прочета.
Поздрави

2009-01-11T19:45:11+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

^Хубав стих! И надежда има... Поздрав Велислава!

2009-01-11T15:39:13+02:00
нмг (Надежда Маринова )

Хубав ъгъл на виждане!

2009-01-11T12:50:33+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много мъдър стих!Поздрав и прегръдка!!!

2009-01-11T12:29:23+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Много сполучлива и мъдра е тази нагаута. Права си, ние унищожаваме земята, но освен пак на нас, няма на кого другиго да се надява за прераждането си! Поздрави, Весислава!

2009-01-11T10:43:20+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0