11.01.2009 г., 10:12

Нaгаута (земята)

674 0 5
Лед скова нощта,
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски
само са спасение.
Стъпкана вижда
прераждането свое.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви на всички. За мен беше невероятно удоволствие да опозная някои от вас, които поради леката ми разсеяност съм пропускала да прочета.
    Поздрави
  • ^Хубав стих! И надежда има... Поздрав Велислава!
  • Хубав ъгъл на виждане!
  • Много мъдър стих!Поздрав и прегръдка!!!
  • Много сполучлива и мъдра е тази нагаута. Права си, ние унищожаваме земята, но освен пак на нас, няма на кого другиго да се надява за прераждането си! Поздрави, Весислава!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...