11.01.2009 г., 10:12

Нaгаута (земята)

676 0 5
Лед скова нощта,
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски
само са спасение.
Стъпкана вижда
прераждането свое.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви на всички. За мен беше невероятно удоволствие да опозная някои от вас, които поради леката ми разсеяност съм пропускала да прочета.
    Поздрави
  • ^Хубав стих! И надежда има... Поздрав Велислава!
  • Хубав ъгъл на виждане!
  • Много мъдър стих!Поздрав и прегръдка!!!
  • Много сполучлива и мъдра е тази нагаута. Права си, ние унищожаваме земята, но освен пак на нас, няма на кого другиго да се надява за прераждането си! Поздрави, Весислава!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...