24 дек. 2017 г., 10:52

Нагоре погледнете

601 4 10

И тази нощ нагоре погледнете

къмто небето с ярките звезди.

И чак до утре с радост осъмнете

пропити вкупом с Божии мечти.

 

Нощта една звезда я осветява

и праща меки пурпурни лъчи.

И Господ-Бог с радост възвестява

земята в пътя си да замълчи.

 

Че Божи Син се ражда на земята,

за да посее правда, доброта...

И да строши главата на змията,

да сложи мисълта във широта.

 

И мир с любов в душите ни да влее,

и да се будим от камбанен звън.

И тази нощ сърцето с радост пее,

нощта ни става като ден навън!

 

Нагоре към небето погледнете

и се молете пак за този Син.

И пред иконата му застанете

със казаното от сърце: Амин!

 

Стихотворението е публикувано във в. "Втора младост"

бр. 51 от 18.12.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...